Растителни хормони
В тази статия ще ви запозная с няколко вида растителни хормони с които съм работил и за които мога да споделя личен опит.
За техническите детайли относно мерните единици, приготвяне на разтворите и изчисляване на концентрациите вижте статията Практически насоки при работата с растителни хормони
Гиберелинова киселина
Гиберелиновата киселина (ГА) е намиращ се естествено в растенията хормон, регулиращ растежа и влияещ върху кълняемостта на семената.
Известни са над 100 различни Гиберелинови киселини и във всяко растение често се намират по няколко вида. Оризът има 14 различни вида Гиберелинова киселина а житото - 12.
Гиберелиновата киселина е органичен продукт, за индустриалния синтез на който се използва процес на ферментация чрез микроорганизми.
Гиберелиновата киселина се предлага най-често под формата на алкохолно разтворим прах GA3 с концентрация 90%.
Приложение на Гиберелиновата киселина
- За стратификация на семена
Най-същественото приложение на Гиберелиновата киселина в цветарството е свързан с факта че тя подобрява значително кълняемостта на семената (т.нар. процес на стратификация). За тази цел Гиберелиновата киселина се прилага във вид на разтвор, в който семената се накисват. Концентрацията на разтвора обикновено е в рамките на 100 - 450 части на милион (PPM). Важно е да се вземат мерки самите семена реално да поемат от разтвора, например при по-големи семена с твърда обвивка е необходимо тя да се надраска (например с шкурка или да се направят внимателно няколко повърхностни разреза с остър нож - виж статията за скарификацията). Времето за накисване варира от няколко часа до няколко дни в зависимост от конкретната технология, но като цяло по-добри резултати се получават при по-дълготрайно накисване в разтвор с по-ниска концентрация.
- Като растежен стимулатор
Гиберелиновата киселина може да се използва и върху големи растения като стимулатор на растежа. Принципният ѝ ефект е издължаване. Прилага се чрез опръскване на зелените части. Концентрацията в тези случаи обикновено е в рамките на 10-60 мг/л (PPM). Различните видове растения реагират различно на третирането с прираст от 50 до 600%.
При гроздето например Гиберелиновата киселина се използва за улължаване на чепката, тя става по-рехава и благодарение на по-добрата въздушна циркулация между зърната се напада по-малко от болести и неприятели. Самите зърна също се удължават и уедряват. Третирането се извършва с едно до три пръскания по време на цъфтеж и завръз с концентрации съответно между 10 и 45 промила (PPM). Пръскането се извършва вечер а разтворът може леко да се подкисели например с натурален сок от лимон. За постигането на оптимален резултат заедно с това са необходими оптимални условия за растеж.
Важно е да се разбере, че Гиберелиновата киселина не е тор, а хормон. Засиленият в резултат на приложението ѝ растеж изисква наличието на достатъчно хранителни вещества, светлина, влажност и подходяща температуа за поддържане на този растеж. С други думи тя трябва да се прилага само върху растения (или семена), на които са осигурени оптимални условия за растеж. Моментът на приложението ѝ също е много важен - и в смисъл на стадий от развитието на растението (семе, цъфтеж, плододаване) и като календарно време (пролет, лято, есен). Малки промени в концентрацията на използвания разтвор често водят до големи разлики в ефекта, затова концентрациите трябва да се избират внимателно и разтворите да се приготвят прецизно. Прекалено високата концентрация лесно може да доведе до негативен ефект.
Разтваряне на прахообразната Гиберелинова киселина
В подходящ съд сипете нужното количество Гиберелинова киселина на прах, към него добавете алкохол с концентрация над 95% (най-добре етилов спирт чист - намира се по аптеките). Разтварянето на праха изисква време. Изчакайте десетина минути и ако все още има неразтворен прах добавяйте по малко алкохол докато всичкия прах се разтвори. Колкото по-малко спирт използвате, толкова по-добре, 3-4 мл. (около една чаена лъжичка) трябва да са ви достатъчни за пълното разтваряне на една доза Гиберелинова киселина от 90 мг. След като се уверите, че прахът се е разтворил без остатък допълнете с вода до желаната концентрация.
Разреждане на Гиберелиновата киселина
Необходимото количество вода според желаната концентрация можете да намерите с помощта на тази таблица
ВАЖНО: Водата се налива бавно така че да се стича по стената на съда като се бърка постоянно. Водата е добре да е с температура около 20-30℃, при възможност използвайте дестилирана вода, ако не разполагате с такава или количеството е голямо то водата трябва да е престояла и дехлорирана. Това се прави с цел да се избегне обратната кристализация и образуването на "парцали" в разтвора. Готовият разтвор трябва да е бистър, неразличим визуално от чиста вода. Ако се получат парцали или утайка той е негоден за употреба.
Съхраняване на Гиберелиновата киселина
Съхранявайте неразтворения прах на сухо, тъмно и хладно място. Овлажняването на праха влошава разтворимостта му!
В сух вид и при посочените условия препаратът може да се съхранява до три години.
В разтворен вид Гиберелиновата киселина е нетрайна - концентрацията ѝ намалява постепенно с всеки изминал ден. Скоростта на разпадането ѝ зависи от температурата и от киселинността на водата, с която я разреждате. При съхранение при температура 30℃ концентрацията ѝ намалява до нула за 7 дни при PH на разтвора 7. Ако разтворът е алкален (PH 9) разпадането става за два дни, ако е кисел (PH 4) - за 9 дни. Разпадането на разтворената Гиберелинова киселина се ускорява при висока температура и при контакт с хлор. Затова ако ви се наложи да я съхранявате разтворена най-добре е да я разтворите в дестилирана вода и замразите на кубчета във форма за лед, но дори и така при продължително съхранение концентрацията ѝ намалява.
Рискове при боравенето с Гиберелинова киселина
Няма сведения за какъвто и да е вреден ефект от ГА3 върху човешкият организъм. Все пак при работа трябва да се спазват адекватни предпазни мерки - да се носят ръкавици, да не се вдишва и поглъща или попада в очите.
Още за ГА3: https://en.wikipedia.org/wiki/Gibberellic_acid
Алфа нафтил оцетна киселина - α-Naphthylacetic Acid
Алфа нафтил оцетната киселина е растителен хормон от групата на ауксините, който стимулира развитието на кореновата система.
Aлфа нафтил оцетната киселина (NAA) е растежен хормон, който се използва основно заради свойството си да стимулира развитието на вторична коренова система при размножаване на растения чрез резници.
Може да се използва самостоятелно или в комбинация с индолил мастната киселина и гиберелинова киселина. Често използвано съотношение в по-скъпите вкоренители е 2:1 IBA:NAA, но оптималната комбинация зависи най-вече от конкретния вид растение и е предмет на експерименти. Гиберелинова киселина рядко се добавя във вкоренителите но може да окаже положителен ефект при трудни за вкореняване култури при които се използват високи концентрации ауксини.
При работа трябва да се спазват адекватни предпазни мерки - да се носят ръкавици, защитни очила и противопрахова маска, за да се избегне контакт с кожата и очите, вдишване и поглъщане.
Информационен лист за безопасност
За разлика от гиберелиновата киселина, алфа нафтил оцетната киселина е стабилно съединение и запазва годността си във вид на разтвор в продължение на една година когато се съхранява на тъмно и хладно.
Алфа нафтил оцетната киселина обикновено се предлага в две разновидности:
- Алкохолно разтворим прах NAA, 98% концентрация
Инструкции за приготвяне на разтвора: В чист вид NAA не се разтваря във вода. Затова първо трябва да се разтвори в малко чист спирт (>95%) и след това да се разреди с 50% спиртен разтвор до желаната концентрация.
- Водоразтворим прах NAA-NA, 98% концентрация
Това представлява натриева сол на Aлфа нафтил оцетната киселина, която се разтваря директно във вода. По принцип това е по-рядко и по-труднодостъпен продукт, но се предпочита от професионалистите занимаващи се с размножаването на растения по две причини:
- Разтворът се приготвя значително по-лесно. Определеното количество прах се разтваря директно в съответния за постигането на желаната концентрация обем дестилирана или дейонизирана вода. С това разтворът е готов за употреба.
- Липсата на алкохол в разтвора предотвратява изгарянето и изсушаването на тъканите на растението и така индиректно води до по-добри резултати - по-висок процент вкореняване поради по-ниската токсичност на разтвора.
Недостатък е по-малката трайност на разтвора поради липсата на консервиращия ефект на спирта.
Индолил маслена киселина - Indole-3-butyric acid
Индолил маслената киселина e растителен хормон от групата на ауксините. Стимулира развитието на кореновата система.
Индолил (индоил) маслената киселина е синтетичен растителен хормон основно използван за стимулиране образуването на вторична коренова система при размножаване на растения чрез резници.
Първоначално откритият и естествено срещащ се в растенията вариант на този хормон е индолил оцетната киселина (IAA), която обаче е много нестабилна. Синтетичният вариант - индолил маслената киселина (IBA) се окислява по-трудно, по-стабилна е и затова се използва много по-широко за приготвянето на множество комерсиални вкоренители. Тя се среща и естествено в растенията, но в много по-малки количества и трябва да бъде конвертирана в тъканите на растението до IAA за да работи. Ефектът на IBA е по-силен и от този на естествено срещащата се IAA и на синтетичната IAA.
Индолил маслената киселина може да се използва самостоятелно, но често пъти по-добър ефект се постига при комбинирането ѝ с алфа нафтил оцетна киселина (NAA). Често използвано съотношение в по-скъпите вкоренители е 2:1 IBA:NAA, но оптималната комбинация зависи най-вече от конкретния вид растение и е предмет на експерименти. Понякога при трудни за вкореняване видове, при които се налага използването на високи концентрации аускини в рецептата се добавя и гиберелинова киселина.
За разлика от гиберелиновата киселина, която след разтваряне е много нетрайна, IBA запазва годността си за половин година във вид на разтвор. Съхранява се на тъмно и хладно.
При работа трябва да се спазват адекватни предпазни мерки - да се носят ръкавици, защитни очила и противопрахова маска, за да се избегне контакт с кожата и очите, вдишване и поглъщане.
Информационен лист за безопасност
Индолил маслената киселина обикновено се предлага в две разновидности:
- Алкохолно разтворим прах IBA, 99% концентрация
Този вид индолил маслена киселина не се разтваря във вода. Затова първо трябва да се разтвори в малко чист спирт (>95%) и след това да се разреди с 50% спиртен разтвор до желаната концентрация.
Предимства: поради наличието на висок процент спирт в работния разтвор той е по-устойчив срещу замърсяване с бактерии и поради това по-траен.
- Водоразтворим прах IBA-K, 98% концентрация
Това представлява калиева сол на индолил маслената киселина, която се разтваря директно във вода. По принцип това е по-рядко и по-труднодостъпен продукт, но се предпочита от професионалистите занимаващи се с размножаването на растения по две причини:
- Разтворът се приготвя значително по-лесно. Определеното количество прах се разтваря директно в съответния за постигането на желаната концентрация обем дестилирана или дейонизирана вода. С това разтворът е готов за употреба.
- Липсата на алкохол в разтвора предотвратява изгарянето и изсушаването на тъканите на растението и така индиректно води до по-добри резултати - по-висок процент вкореняване поради по-ниската токсичност на разтвора.
Недостатък е по-малката трайност на разтвора поради липсата на консервиращия ефект на спирта.
Индолил оцетна киселина - Indole-3-acetic acid
Индолил оцетната киселина е астителен хормон от групата на ауксините. Стимулира развитието на кореновата система.
Индолил оцетната киселина е натурален растителен хормон основно използван за стимулиране образуването на вторична коренова система при размножаване на растения чрез резници.
Това е първоначално откритият и естествено срещащ се в растенията вариант на тази киселина, която обаче е много нестабилна. Синтетичният вариант - индолил маслената киселина (IBA) се окислява по-трудно, по-стабилна е и затова се използва много по-широко за приготвянето на множество комерсиални вкоренители. Предимството на индолил оцетната киселина е че се усвоява по-бързо и лесно от тъканите на растението и действа директно, докато индолил маслената киселина първо трябва да бъде конвертирана до индолил оцетна киселина в тъканите на растението за да подейства.
Индолил оцетната киселина може да се използва самостоятелно, но често пъти по-добър ефект се постига при комбинирането ѝ с алфа нафтил оцетна киселина (NAA) като оптималната комбинация зависи най-вече от конкретния вид растение и е предмет на експерименти. Понякога при трудни за вкореняване видове, при които се налага използването на високи концентрации аускини в рецептата се добавя и гиберелинова киселина.
В разтворен вид индолил оцетната киселина е нетрайна и да се използва в кратки срокове. Ако се налага съхранение то трябва да се съхранява на тъмно, защото се разпада под въздействието на светлина и в стерилни съдове, защото някои видове бактерии я разграждат. По същата причина трябва да се отлива в друг работен съд и след приключване на работа не трябва да се връща останалия неизползван разтвор, защото ще се замърси цялото количество.
При работа трябва да се спазват адекватни предпазни мерки - да се носят ръкавици, защитни очила и противопрахова маска, за да се избегне контакт с кожата и очите, вдишване и поглъщане.
Информационен лист за безопасност
Индолил оцетната киселина най-често се предлага под формата на
Алкохолно разтворим прах IАA, 99% концентрация
Инструкции за приготвяне на разтвора: В чист вид индолил оцетната киселина не се разтваря във вода. Затова първо трябва да се разтвори в малко чист спирт (>95%) и след това да се разреди с 50% спиртен разтвор до желаната концентрация.
Автор на текста Петър Костов, разсадник Телопеа, 20200120. Препечатването на целия текст или откъси от него без предварително разрешение е недопустимо! Можете да попитате за разрешение като се свържете с мен чрез тази форма.