Скарификация

Скарификация се нарича нарушаването на външната плътна и водонепроницаема обвивка на семката с цел да се улесни достъпа на вода до зародиша. Хидратирането на зародиша рестартира метаболизма му и по този начин го събужда.
Ето как правя скарификацията аз:

Семената и една остра триъгълна пиличка. Може да се използва и нокторезачка, но с нея опасността да нараните зародиша е много голяма. Става и със скалпел или бръснарско ножче, но с тях пък нараства опасността да нараните себе си. За по-дребните и нежни семенца вместо това използвам много фина шкурка.

Тук съм подбрал една едра семка от Баухиния ретуза, за да се вижда по-добре. С едрите семена е лесно. Най-ситните е достатъчно да ги сложите между два листа шкурка и да разтъркате без натиск. Средните по размер сякаш са най-трудни, защото трябва да успеете да ги задържите с пръсти без да ги изтървете.

Ето това е целеният ефект. Виждате ли мъничкото беличко петънце - това са семеделите, те не трябва да се нараняват. Това е максимума дълбочина, може да се спре и едно тръкване по-рано, когато дупчицата е едва забележима.

Механичната скарификация никога не се прави откъм острия край на семката, защото там зародиша (бъдещия кълн) е най-близо до повърхността и опасността да го нараните е най-голяма, а това винаги е фатално. Семеделите (първите листенца, които се показват от семката (или понякога остават вътре в нея) се намират откъм заобления край на семката. Те също не трябва да се нараняват, защото това най-често води до загниването им и до провала на операцията. Има и семена, които преживяват малко нараняване в тази област, но не разчитайте на това и бъдете максимално внимателни.

Алтернативени методи за скарификация на много семена наведнъж са топлинната скарификация която се прави чрез поставянето на семената в нагорещен до 60-80 градуса Целзий пясък или вода. Тук трябва да се внимава да не се надвишава температурата от 70-80 градуса, за да не сварите семената. Продължителността на това третиране е 10 до 30 минути според вида на семената. Друг вариант е да поставите семената във вода и във фризера във форма за лед. При замръзване водата се разширява и упражнява натиск върху семките, което може да помогне за разпукването на обвивката и последващата хидратация, след като ги извадите от фризера и размразите. Аз това не съм го опитвал.
Има и начини за химическа скарификация, но те трябва да се изпълняват много по-прецизно, да се спазват концентрациите на химикалите и времето за третиране, затова на тях няма да се спирам тук.

Накрая искам да ви дам още една нагледна илюстрация за ефекта от успешната и неуспешната (недостатъчна) скарификация. На тази снимка всичките семки са от един и същи вид (червен абелмосхус). Едните обаче са си променили цвета и са видимо набъбнали, че даже и тръгнали да покълват от вчера до днес, защото съм успял да наруша водонепроницаемата обвивка на семката и влязлата вътре вода е събудила зародиша. Другите четири са останали непокътнати и непроменени, защото не съм успял да ги скарифицирам достатъчно и не са поели вода. Това което ще направя сега е да ги извадя и да ги тръкна още малко с фина шкурка, после пак ще ги накисна, за да набъбнат и те.

Автор на текста и снимките: Петър Костов, 20170128
Разсадник Телопеа

обратно към всички статии