Обща информация за сарацениите

Сарацениите са хищни растения произхождащи от Северна Америка. Естествените им местообитания са влажни места (проточни блата) в редки борови гори. Освен 8 - 9 различни вида сарацении, съществуват многобройни кръстоски, част от които се срещат и в природата, там където местообитанията на различните видове се припоркиват, а друга голяма част от хибридите са създадени изкуствено. Сарацениите са многогодишни тревисти растения образуващи ризом (коренище) и кухи изправени или полу-изправени тръбовидни листа, наричани ловилки. Ловилките на всички видове имат удължение под формата на капаче, покриващо ловилката. Единствено при Сарацения пурпуреа капачето не покрива отвора на ловилката. За привличане на плячка сарацениите произвеждат сладък нектар от долната страна на капачето и по горния ръб на ловилката и то доста изобилно. Устройството на вътрешната повърхност на листата - твърди, насочени на долу власинки, следвани от зона с гладка, полирана повърхност, затруднява много бягството на всяко едно насекомо подлъгало се да влезе вътре заради нектара. Освен нектар Sarrracenia minor, Sarracenia leucophylla и Sarracenia psittacina имат полупрозрачни петна в горната част на фуниите си, които от вътре огряни от слънцето приличат на отвори, прозорчета, в които насекомите се блъскат, опитвайки се да излетят от фунията. Така в крайна сметка насекомите често падат в дъното на ловилката, където загиват и биват разградени с помощта на храносмилателни ензими и бактерии. Процесът на хранене при сарацениите си заслужава да бъде видян на живо, интересно е да се наблюдава как насекомото често спира, колебае се, сякаш усеща някаква опасност, понякога си тръгва, но понякога се увлича и продължава да навлиза все по-навътре и накрая пада във фунията. Не всички насекоми обаче стават храна за сарацениите. Някой са намерили начин да се устройват и да ловуват в отвора на фуниите - често явление е да видите паяк, изплел паяжината си там. Други дори снасят яйцата си в храносмилателната течност на дъното на фунията, където се развиват и ларвите им. Трети пък попаднали в капана не се предават и успяват да прогризат отвор в стената на ловилката и да се измъкнат. Други пък дори се хранят със самите листа или коренището на растението.
Растежът на сарацениите е цикличен - някой видове правят най-хубавите си ловилки през пролетта, други през есента. Всички видове почиват през зимата.

Температурна поносимост на сарацениите

В естествените си местообитания сарацениите се срещат в зони 4 до 8 по USDA (-35℃ до -6℃ средни зимни температури). Те са забележително устойчиви и на летните жеги, но имайте предвид, че при отглеждане в контейнер не въздушната температура, а тази на субстрата е критична. При температура на почвата над 40℃ сарацениите прегряват и умират, което означава, че при температура на въздуха около растението над 38℃ трябва да поливате със студена вода, за да запазите корените хладни.
Някои видове Сарацении (Sarracenia purpurea) са напълно годни за целогодишно отглеждане на открито при нашия климат. Естествено не засадени директно в почвата в градината, а в специално създадено изкуствено блато с кисел торф и сфагнов мъх.
Повечето от хибридите които се намират на пазара обаче са студоустойчиви само до към -7℃ или най-много до -15℃ и при отглеждане на открито у нас ще се нуждаят от сериозна зимна защита.

Субстрат

Субстратът трябва да е кисел, беден на минерали и хранителни вещества, лек и добре дрениран, осигуряващ много добър достъп на въздух до корените. Подходящи материали за субстрат са кисел, чист, без изкуствени примеси и добавки торф, сфагнов мъх, смлени борови кори, перлит и груб речен пясък. Субстратът не трябва да изсъхва напълно никога, но от друга страна не трябва да допускате растежната точка да е потопена под вода за дълго време.

Вода

Водата за поливането на сарацениите трябва да бъде чиста, мека, неваровита, с ниско съдържание на минерали. Най-подходяща е дъждовната вода. Сарацениите имат малко по-висока толерантност към нивото на разтворени соли във водата като понасят до 150 PPM (части на милион). Част от кореновата система винаги трябва да е потопена във вода като е добре нивото на водата да е постоянно, без големи колебания - например до 1/3 или 1/2 от височината на саксията. Самият ризом не трябва да е потопен.

Светлина

Сарацениите са изключително слънцелюбиви растения! За доброто си здраве и развитие те се нуждаят от директно слънчево огряване над 6 часа на ден, колкото повече, толкова по-добре! Това означава че от ранна пролет до късна есен те трябва да са на открито, на най-слънчевото място което имате. Това ги прави напълно неподходящи за стайно отглеждане. Не са подходящи и за терариум. С други думи сарацениите не са стайни растения, но ако имате открит балкон или градина където да ги изнасяте ще ви радват много.

Презимуване

Със скъсяването на дните и наближаването на зимата сарацениите постепенно спират да растат. Те запазват листата си и през зимата, но ловилките стават кафеви и изсъхват частично или изцяло. Това е напълно нормално. Някой видове образуват т.нар. зимни листа, филодии, при които фуниевидната част липсва или е силно редуцирана. Сарацениите изискват 3 - 4 месеца зимна почивка с къси дни и температури под 10℃. Дори и през месеците на покой субстратът не трябва да изсъхва напълно. Осигуряването на добра вентилация, без прекалено висока въздушна влажност през този период е важно за избягването на проблеми с мухъл по ловилките и ризомите. Специално срещу загниването на ризомите през зимата при прибирането на растенията може да се направи една поливка с разтворима сяра (Сяра ВГ).
С покачването на температурите през пролетта сарацениите се събуждат. По това време миналогодишните листа може да се отстранят (освен при S. psittacina, която ги запазва по две години), за да се направи място на новия растеж.

Пресаждане

Прави се при необходимост, обуславя се основно от необходимостта от по-голяма саксия и от подмяна на субстрата поради разлагането му. С времето торфът се разлага, губейки лекотата и порьозността си, ставайки все по - алкален и натрупвайки варовик и други минерали от водата и в крайна сметка превръщайки се в една задушаваща кал.
Саксиите трябва да са големи, за да позволяват свободен растеж и да дават достатъчна защита през зимата.

Отглеждане на закрито

Не отглеждайте сарацениите си в терариум! Ако нямате възможност да ги гледате на открито, сложете ги поне на перваза на прозореца отвън. Високата въздушна влажност не е толкова критична за тях, колкото изобилието на слънце и свеж въздух, лекият и пропусклив субстрат и зимната почивка на студено.

Покълване на семената

Семената на Сарацениите изискват студена стратификация или третиране с Гиберелинова киселина за оптимално покълване.

Автор: Петър Костов, разсадник Телопеа, 20171020.