Успешно покълване на семена от субтропически и тропически растения
Здравейте, аз съм Петър Костов от разсадник Телопеа.
В тази статия ще ви запозная с някои основни техники при засяването на семена от субтропически растения, които ще ви помогнат да имате отличен успех в размножаването на тези красиви и езкотични видове. Ще научите няколко процедури за обработка на семената, които ще ви позволят да увеличите процента на кълняемост, както и начини за осигуряване на подходящи условия за покълването и развитието на семеначетата. И така, започваме по същество с минимални теоретични разяснения.
Семената за растенията са това, което са яйцата за кокошките. Това е начин за полово размножаване при който след оплождането зародишът се развива до някаква степен в тялото на родителя, след което излиза на бял свят и излюпването му зависи изцяло от наличието на благоприятни външни условия. Растенията не могат да мътят, така че семената за разлика от кокошите яйца най-често са във фаза на покой, търпеливо чакащи сигналите които им казват, че слънцето и земята са готови да ги измътят и условията навън са добри за живот. Семената на много видове растения могат да останат в покой в продължение на години, но макар и много бавно физиологичните процеси вътре продължават и лека по лека хранителните запаси се изчерпват и зародишът загива. Основните фактори, които ускоряват метаболизма на зародиша и предизвикват понкиването му са наличието на достатъчно влага, подходящи температури, наличието или отсъствието на светлина, наличието или отсъствието на определени химикали в околната среда, както и промяната на съотношението на някои химикали вътре в самата семка.
Нека започнем с избора на подходящия момент за засяване на семената. Повечето многогодишни субтропически и тропически растения могат да се засяват целогодишно, те така или иначе не са си вкъщи по нашите ширини и ще трябва изкуствено да им осигуряваме подходящия климат. Така че времето за посев се определя от първия подходящ момент в който можете да осигурите изискваните условия, най-вече температрурата и светлината. Съобразете това със специфичните изисквания на конкретния вид растение, който ще сеете. При избора на момента за закупуване и засяване на семената имайте предвид и следния фактор - аз съхранявам семената при специални условия гарантиращи максималното запазване на жизнеспособността им. Извън тази среда те започват лека по лека да губят кълняемост, така че е хубаво да пристъпите към засяването им скоро след като ги получите.
Много видове растения, например някои бобови, но и много други, снабдяват семките си с дебела, водо и въздухо-непроницаема обвивка. Капсулован вътре зародишът няма достъп до водата, която му трябва за растеж докато обвивката на семката не се износи толкова, че да започне да пропуска.
За да симулираме това износване и ускорим покълването ние правим скарификация.
Скарификацията представлява нарушаване на външната обвивка на семката достатъчно за да позволи преминаването на вода през нея, но без да нараняваме зародиша вътре. Скарификацията се прави по механичен или химически път. В домашни условия най-лесно е част от черупката на семката да се отнеме с помощта на фина шкурка, пила, нокторезачка или остър нож ако сте се родили с повече от необходимия брой пръсти. За големи количества семена скарификацията се прави чрез накисване в концентрирана сярна киселина като времето варира според вида на растението. Аз използвам шкурка №100-120 или много фина, остра триъгълна пиличка за по-дебелокожите семена. Не е без значение къде точно ще надраскате семката - трябва да избягвате този край от който се появява първият корен, обикновено това е заострения край където е бил плодника. Там зародишът е много близо до повърхността на семката и има риск да го нараните и да направите семката неспособна за покълване. При семената, които са сплескани или имат ръб най-лесно е да се изтърка ръба отстрани или откъм заобления край на семката. Там под обвивката са семеделите - първите бебешки листа на бъдещото растение. Внимавайте да не ги нараните, веднага след като видите малко беличко в средата на изтърканото място трябва да спрете. Достатъчно е да направите само миниатюрна дупчица в обвивката. Ако нараните семеделите е много вероятно от там да тръгне гниене и да загубите зародиша. Скарификацията изисква известен опит, но лесно ще се научите, просто бъдете наблюдателни.
Дори и при семената които нямат нужда от скарификация накисването значително улеснява покълването. При някои видове растения по време на узряването на семената в тях се натрупват определени вещества, които блокират развитието на зародиша и съответно поникването. За да се отмият по-ефикасно тези вещества аз винаги препоръчвам накисването да става в дестилирана вода, тя е значително по-добър разтворител от чешмяната. Използвайте сравнително голямо количество вода. Накисването трае докато семената набъбнат видимо. Често това става в рамките на няколко часа, но за някои семена може да отнеме и дни, в които случаи е хубаво водата да се сменя всеки ден. За много видове семена е от изключителна важност след като веднъж са навлажнени да не се допуска изсъхването им преди да са покълнали. След покълването необходимостта от поливане се преценява според състоянието на субстрата и семеначетата. Същевременно до покълването не бива да се допуска преовлажняване на субстрата, т.к. това е предпоставка за загниване на семената.
Понякога вместо във вода семената се накисват в разтвор на един растителен хормон наречен Гиберелинова киселина, който стимулира покълването и представлява един от няколкото вида стратификация. Това обаче не трябва да се прави наред за всички семена а само за тези, които наистина имат нужда.
Много автори препоръчват рутинно накисване на семената във фунгицид. Аз това не го разбирам, ама те и личните лекари изписват антибиотици за най-малкото нещо, само за да си вържат гащите, та какво ли се чудя. Моят начин на мислене е различен - аз предпочитам да добавям, вместо да изваждам. Когато използвате някаква отрова вие унищожавате определени организми. В случая фунгицидите унищожават определени гъбички, не само лошите а и добрите. След употребата им остава незаето място - пълно с храна и свободно. Първият настанил се там микроб започва на воля да се размножава и храни, развива се нова колония, която се разраства експлозивно. Там където преди това е имало съобщество от много видове сега има само един, балансът е нарушен. С други думи възниква вторична инфекция, която често е по-лоша от първичната. Здравето на растенията, както и нашето, е силно зависимо от микроорганизмите и то много повече от добрите такива отколкото от болестотворните. Стреляйки напосоки с тежката артилерия, каквато са фунгицидите ние често нанасяме повече вреда отлкокото полза.
Вместо това аз използвам добри микроорганизми - бактерии и гъбички, които образуват съобщества с растенията помагайки си взаимно за добиването на храна и защитата от болести. Такива са не само добре познатите микоризни гъби, които фиксират азот, но и много други. Всъщност няма добри и лоши микроорганизми. Всеки един вид, който се развива безконтролно става заплаха за цялото, но когато има съобщество от много видове се постига равновесие. Развитието на всеки един вид се ограничава от останалите около него. Изграждат се взаимоотношения на симбиоза и конкуренция, които не позволяват на нито един вид да добие критична маса. Така дори и болестотворните бацили стават безобидни.
Микроби има навсякъде, разбира се семената също ги носят по самите себе си. В някои случаи заразата е такава, че семките пламват в мухъл само за ден след засяването. Когато има такава опасност най-добре е да се направи цялостна повърхностна дезинфекция на семената. Добър метод е накисването им за няколко минути в кислородна вода. Концентрацията и точното време зависи от дебелината на семенната обвивка. Заразяването с полезни микроби се прави разбира се след това. Тук е мястото да отбележа, че безупречната хигиена при засяването е от решаващо значение! Всички инструменти и съдове, които ползвате трябва да са чисти. Белината е добър дезинфектант, но аз предпочитам перхидрола, който е по-малко миризлив и нетоксичен.
Другият решаващ фактор в този момент е качеството на субстрата. От една страна е хубаво семеначето веднага да намери необходимите минерали и органични вещества в почвата. От друга страна обаче колкото по-богат е субстрата толкова повече храна има и за развитието на микробите и отново ако няма достатъчно от добрите се стига до бързо развитие на лошите. Не трябва да се забравя и че особено когато семката е голяма, тя все още предоставя храна на младото растенийце, така че храната в почвата в първите дни не е най-важното нещо. Затова аз предпочитам като цяло да използвам субстрат с ниска хранителна стойност за покълването. Това осигурява по-здравословна среда с по-голяма конкуренция между микробите. По-важно е да има добър минерален и воден баланс. Субстрати с наличието на оборска тор, компост, градинска пръст, органични или изкуствени торове в никакъв случай не са подходящи. Хубава смес за покълване на семена се получава от букова листовка, пясък и перлит. Аз ги отмервам на око като целя да постигна лека и пухкава смес. Пясъкът е най-добре да бъде речен, може и строителен, но в никакъв случай морски. За ситните семена трябва по-фин пясък, за по-едрите семки - по-груб, пресят и промит пясък. Строителния (или агро) перлит подобрява вентилацията и въздухопропускливостта на субстрата. Добавя се в съотношение 1:1. Преди употреба трябва да се накисне и падналата на дъното утайка да се изхвърли. Чистият торф също може да се използва в смеските за покълване, но не трябва да бъде повече от 1/3 от обема на субстрата, защото сам по себе си задържа прекалено много влага. Освен това не бъркайте торфа с предлаганите на пазара торо или торфо-почвени смески - те са неподходящи. Други подходящи материали за по-специални случаи са сушеният сфагнов мъх и смляната борова кора.
Най-често семената които се раждат в сухи плодове и се разпространяват голи изискват светлина за поникването си а тези които се раждат в сочни, месести плодове никнат и на тъмно. От това правило има не едно изключение разбира се, но все пак е добра отправна точка. От това зависи дълбочината на засяване. Дребните семенца и тези, които искат светлина се разпръскват по повърхността на субстрата без да се зариват. Трябва обаче да се осигури добър контакт с почвата, за да не изсъхват. Едрите семки се притискат леко, а ситните се опръскват с много фина пръскалка за да залепнат хубаво към почвата. Целият субстрат трябва да е предварително навлажнен. За ситните семенца повърхността му трябва предварително добре да се подравни и притъпче. Тези, които никнат на тъмно се покриват със слой субстрат с дебелина равна на диаметъра на семката, понякога и повече за най-едрите семки.
От тук нататък за изискващите светлина семки тя е от изключително значение. Слънчевата е най-добре, разбира се, но е по-трудна за управление затова адекватно силна изкуствена светлина също е много полезна. Наличието на ултравиолетови лъчи е полезно и важно. Компактните флуоресцентни крушки са пълен боклук, не ги ползвайте. Добра светлина дават метал халогенните и диодните лампи с пълен спектър (вкл. ултравиолетови и инфрачервени лъчи). Топлоотдаването при тези източници е добре дошло, защото допълнително загрява семената и субстрата, стига да не е прекалено. Малък аквариумен термометър поставен легнал между семената, притиснат към почвата ще ви покаже дали температурата е подходяща.
След като веднъж са поели вода семената започват да се развиват дори още да не са видимо покълнали. Ако в този момент ги оставите да изсъхнат напълно дори за малко те ще загинат (с малки изключения на накои видове приспособени и изискващи именно това, но с такива рядко ще се сблъскате). Затова е добре съдът да се покрие със стъкло, за да се запази висока и равномерна въздушната и почвена влажност. Разбира се не трябва да се допуска и подгизване, защото тогава повечето семена бързо загниват. Не забравяйте, че саксия покрита със стъкло оставена на слънце е същото като готварска тенджера на котлона. Под стъклото се натрупва топлина, която може да свари семената за броени часове. Използвайте термометър и бъдете внимтелни. Ежедневното проветряване е задължително - застоялият въздух води до инфекции.
За повечето субтропически видове оптималната температура за поникване е между 27℃ и 32℃, като най-добрият начин да се постигне е с подово отопление. В магазините за тераристика и акваристика се продават малки отоплителни постелки, които включени към термостат поставен в почвата вършат чудесна работа (термостатът е задължителен). Друга част от топлината се осигурява от източника на светлина, бил той слънцето или лампите.
И ето че стигаме до най-трудното, до единственото на което тази статия не може да ви научи - търпението! До тук научихте как да подготвите условията правилно, но сега ще трябва да се научите на търпение и наблюдателност. Следете температурата, влажността, светлината, състоянието на семената ежедневно и чакайте търпеливо. Някои видове ще ви зарадват бързо - само след броени дни, най-много седмица ще започнат да надигат глави. Други ще ви подложат на изпитание. Тук аз имам едни диоскори, които продължават по една-две да никнат всяка година, вече шест години след като засях семената! Хубаво е че имам много растения, едни растат, други цъфтят, трети никнат. Иначе чакането щеше да е мъчително.
Сега превъртаме напред и стигаме до пикирането.
Преди да пикирате задължително аклиматизирайте младите растенийца към условията в които ще живеят след пикирането - нормален въздух и нормална светлина. Стъклото покриващо съда за поникване не трябва да се маха отведнъж, защото бързото спадане на въздушната влажност ще доведе до фатален стрес за семеначетата. Открехвайте го всеки ден съвсем по малко, после малко повече, леко и постепенно, без бързане.
Пресаждането на семеначетата в индивидуални саксии се прави тогава, когато те порастнат достатъчно за да можете спокойно да боравите с тях. Не чакайте твърде много, защото корените им се оплитат и разделянето става трудно.
Желая ви успех! И да се похвалите!
Автор на текста и снимките: Петър Костов, 20170121
Разсадник Телопеа