Разсадник Телопеа - начало

разсадник Телопеа

Разсадник Телопеа - екзотични растения и семена

обратно към всички статии

Наторяване на хищните растения

Дросера бината с плячка Когато се каже хищно растение сред мнозинството хора сякаш има едно мълчаливо разбиране че това са особена порода растения отглеждани от особена порода хора. Трудни, капризни, странни и дори ненормални са само част от епитетите прилагани върху растенията които ядат животни. Догмата гласи, че озовавайки се в почва изключително бедна на хранителни вещества те са еволюирали и развили в допълнение към фотосинтезата приспособления, чрез които да улавят и разграждат животинска плячка чрез което да си набавят необходимите им хранителни вещества. По тази причина, казва се по-нататък, те не трябва в никакъв случай да се торят защото това ще ги убие.
Истина е че на начинаещия е по-лесно и безопасно да се даде инструкция "Не тори!", но това често причинява много страдание на любимите ни месоядни растения. Помислете само - няма място, което да се обитава само и единствено от хищни растения. Винаги и навсякъде наред с тях, в същата почва щастливо живеят и обикновени, не хищни растения, растат, развиват се и нито умират от глад, нито страдат. Тогава защо нашите хищни любимци са развили такива специални приспособления с които да се хранят повече от нормалните си събратя или пък да усвояват един различен източник на храна? Защото това им дава предимство в конкуренцията за оцеляване и населване на дадения биотоп. Още повече те не биха еволюирали такива сложни механизми за улавянето само от време на време на по някоя друга мушица. Напротив - именно възможният достъп до един практически неизчерпаем източник на огромно количество плячка е това което на първо място е движело еволюцията на тези структури. И това изобилие на плячка е било нормалното състояние на нещата през по-голямата част от тяхната еволюция. Ако беше само заради оскъдното количество плячка, която хващат в съвременните колекции тези растения въобще изначално нямаше да станат хищни. Така погледнато се оказва че техните хранителни нужди всъщност не са по-ниски от тези на обикновените им съседи и че в култивация трябва да бъдат наторявани и подхранвани не по-малко от "нормалните" растения! Ta важно е да се разбере, че хищните растения в природата улавят и усвояват много повече храна отколкото имат на разположение при отглеждане в градски условия. Храната им се състои не само от насекоми, но от широка гама органична материя като се започне от невидимия цветен прашец, който полепва по листата на росянките, та се стигне до гризачи и дори малки птички намирани в капаните на непентесите.

Значи за да са здрави и красиви трябва да ги храним и торим, но как трябва да се прави това, след като опитно е установено че поставянето им в градинска пръст и наторяването им с оборски тор светкавично ги убива?
Както и при всички други растения трябва да се стараем да им създадем условия близки до тези в естествената им среда. При отглеждането на хищни растения в общия случай (има и изключения) се стартира от положението - кисел, супер беден на хранителни вещества субстрат и чиста, неваровита вода с минимум разтворени минерали. Тези двете неща са задължителната основа, но сами по себе си не осигуряват условия за растеж, така че върху тях започваме да добавяме: Първо - светлина - тя е основния енергиен източник и осигуряването на адекватно количество и качество решава 80% от проблемите в отглеждането. Второ - въздух - разбира се от самосебе си но въглерода от въздуха е основния строителен материал за растенията. Трето - минерали в субстрата и водата.

Субстрат и вода

Субстратът им наистина не трябва да бъде обикновена градинска пръст. Това към което са приспособени хищните растения е субстрат, който задържа ниско ниво на хранителните вещества, които биват постоянно отмивани и по-бавно възстановявани от почвената микрофлора и фауна. При отглеждане в саксия обаче става обратното - с времето се натрупват минерални и органични соли в значителни количества. По тази причина освен че трябва да се засадят в беден субстрат, водата която се използва за поливането им трябва да е супер чиста и мека, неваровита, т.е бедна на разтворени соли. Използването на дестилирана и всякаква друга купена от магазина вода според мен е ненужно и неоправдано от екологична гледна точка. Дъждовната вода обикновено е най-добрият вариант, стига да не живеете точно до някой тец и да я събирате по начин който не я замърсява допълнително (стичащата се вода от покривите например, особено в първия момент носи много замърсители). Чешмяната в някои райони на страната става, в други е напълно негодна за поливане на хищни растения. ВиК дружествата публикуват бюлетини с параметрите на водата - намерете ги за вашия район и ги прочетете. Ако нямате възможност да събирате дъждовна вода система за обратна осмоза е по-добрия вариант въпреки че тя изразходва 4 пъти повече вода (но пък отпадната вода от нея може да се събира също и да се използва за поливане на "нормални" растения или за други цели). За повечето хищници добра е водата в която няма някакви специфични замърсители и която има електропроводимост по-ниска от 50 микросименса на сантиметър (µS/cm), някои видове, например сарацениите понасят и до 150µS/cm. Субстратът също така трябва да е кисел, с ниско pH - между 4.5 и 5.5 е добре, но има и видове, които предпочитат неутрален до леко алкален субстрат. Като основен компонент обикновено се използва чист кисел торф. Добра и екологично отговорна алтернатива са смлените борови кори. Останалите съставки са живият или сушен сфагнов мъх, промития речен пясък и перлитът. Минералите и някои органични и неорганични съединения, които растенията не могат да синтезират сами трябва да дойдат от някъде! В природата идват от три места - субстрата, водата и плячката. Субстратът в природата може да е беден, но не е толкова беден колкото става в една саксийка поливана с дестилирана вода! Дестилираната вода е силен разтворител и разтваря и извлича повечето минерали от субстрата (затова е много добра за спешно промиване в случай на преторяване). Благодарение дятелността на цялостната екосистема в природата винаги има един слаб но постоянен приток на хранителни вещества в субстрата. И още нещо важно - в повечето местообитания има постоянен приток на кислород до корените с непрекъснато процеждащата се през субстрата свежа вода, а в култивация застоялата вода създава анаеробни условия, които са абсолютно неблагоприятни за повечето хищници! Протичащата през субстрата в природата вода носи минерали и в същото време ги отмива - това е което трябва да се стремим да постигнем и ние. А вместо това в култивация минералите които водата носи след изпарението ѝ остават в субстрата и с времето започват да тровят растението. Така че много по-добре е да се полива отгоре, обилно, изтичащата вода и тази в паницата да се изхвърлят и опресняват редовно а не да се оставя да се изпарява и само да се долива. Това е по-важно отколкото да се полива с вода с 0% разтворени минерали. Особено важно е субстратът да се промива обилно няколко дни след наторяване за да може неусвоените минерали да не се натрупват в него.

Естествена храна

Най-добрата храна разбира се е естествената - насекоми, мравки, скакалци, паяци и всички подобни подходящи по размер за съответното растение. Избягвайте храна, която растението никога не би могло да хване в природата - като шунка например. Имайте предвид че някои видове плячка могат да избягат или да увредят капана - например понякога осите успяват да прегризат отвор в стената на капаните на Сараценята и да избягат. Някои насекоми, особено ларви и гъсеници са прекалено мазни, бавно се разграждат и абсорбират и предизвикват загниване на капана. Това не е фатално, просто не се изненадвайте. Относно количеството - плячката която растенията улавят в природата е НЕСРАВНИМО повече и по-разнообразна от тази в града, че и на село. Нормално един капан не остава празен за повече от няколко дни. И понеже това при отглеждане на прозореца не става по естествен път стигаме до торенето.

Торове (изкуствена храна)

Има случаи в които няма как да нахраните растението с естествена храна, представете си например един непентес без нито една кана. Или просто намирате за непрактично да ловите скакалци зад блока или да държите кофа с гнили плодове на балкона за да развъждате винени мушици.
Тогава на помощ идват изкуствените или естествени торове. И тук е тънкият момент, защото е важен както състава (не трябва да съдържат урея), така и концентрацията и начинът на прилагане. С торовете рискът да си съсипете растението е реален, така че ако експериментирате на своя глава бъдете внимателни.
Като за начало е добре да се спазва правилото че 80% от подхранването трябва да бъде листно и не повече от 20% кореново, като кореновото носи много по-голям риск при предозиране.
Важно е да се разбере че токсично ниво на минералите в субстрата може да се получи по два начина - ударно когато наведнъж се приложи толкова висока концентрация, която да изгори растението в рамките на часове и хронично - когато в субстрата малко по малко се натрупват соли, които не се отмиват своевременно (това може да стане и без да се тори въобще, просто заради неправилно поливане).

Какво количество храна трябва да получават растенията?

Естествена храна - по колкото растението може да поеме. Няма опасност да прехраните растението с естествена храна! Всеки вид капан си има определен капацитет. Росянката има определен брой лепкави власинки, Сараценията има определена вместимост на ловилката. Налепете целите листа на росянката с мухи, напълнете догоре фуниите на Сараценията със скакалци и те ще ви се отблагодарят с още по-големи и шарени листа.
Когато започнете да допълвате каните на непентесите ще забележете колко бързо растенията изпиват разтвора. Самите растения секретират течност в каните, но в природата дъждът и кондензиращата влага в последствие също ги допълват. Непентесите са способни избирателно да поглъщат вода и хранителни вещества от течноста в каните им като при това запазват баланса и концентрацията на храносмилателни ензими и бактериални колонии вътре (същото важи и за цефалотусите). Това им свойство може да бъде използвано и за облекчаване на водния стрес по време на аклиматизация. Така че принципът при непентесите е да поддържате каните постоянно пълни до естественото им ниво маркирано с промяна на вида на повърхността отвътре на каната или горе-долу до средата. При сарацениите е по-различно - с изключение на сарацения пурпурея, останалите видове не поддържат видимо количество течност във фуниите си, а капачето до голяма степен ги предпазва от попадането на дъждовна вода. Въпреки това реагират добре на допълване с тор и го усвояват бързо. При тях принципът е да се пълнят дотолкова че фуниите да не се обръщат, да могат да стоят прави, ако ги препълните натежават твърде много и клюмват.
На снимката по-горе виждате една добре нахранена Дросера бината. За този улов аз нямам заслуга, сама си ги е уловила, но когато сезонът не е толкова добър се налага аз да я храня. Стомахът на една сарацения А това вляво е съдържанието на една фуния на Сарацения, в края на лятото всички са натъпкани догоре с плячка.

Кога и колко често трябва да се подхранва и тори?

Винаги когато растението е способно да усвои храната. Това лесно си личи при росянките и дрозофилумите - листата им са покрити с роса, готови да уловят плячка. За всички видове важи правилото, че се торят само растения, които не са в покой а в активен растеж и които са не са болни. Старайте се да осигурите постоянен поток. Когато торите в повечето случаи ежеседмичното листно приложение през периода на вегетация е адекватно, като честотата може да се увеличи или намали в зависимост от състоянието и нуждите на растението, но като цяло по-честото торене с по-ниска концентрация е по-добре от рядкото торене с по-силен тор.
Не пренебрегвайте подхранването в края на лятото и есента преди настъпването на покоя, защото това е времето през което растенията, които ще почиват трябва да натрупат достатъчно хранителни вещества за да преживеят успешно зимата (също като мечките). Рано напролет също е сезон на обилно хранене, което трябва да поддържа интензивния растеж. През лятото ако имат достъп до естествена храна торенето може да се прави по-рядко.

Други фактори за оптимално хранене

Наред с физическото наличие на хранителни вещества има още един критично важен фактор, за който споменах и по-горе и който често не се разбира и пренебрегва. Това е наличието на достатъчно кислород в зоната на корените. Кислородът е критично важен и без него транспортът на хранителни вещества от субстрата в корените е невъзможен. В естествените си местообитания много хищни растения живеят при високи нива на водата, понякога част или цялата коренова система е потопена, но благодарение на различни фактори винаги има приток на свежа вода, а с нея и на кислород. В култивация, обратно на това растенията най-често се отглеждат в напълно застояла вода, което скоро води до развиване на анаеробни условия в субстрата и от там лошо хранене и лошо здраве на растенията. Освен за усвояването на хранителните вещества кислородът е изискуем и за самия процес на дишане, както и за синтеза на множество вещества в тъканите.
Адекватната светлина като сила и качество е друг жизнено важен фактор. Слънчевата светлина е най-добра, а ако се ползва изкуствена спектърът ѝ трябва да бъде пълен, вкл. УВ лъчи.

Възможни торове

Варианти за торене има много, но специализиран комерсиален тор за хищни растения не съществува (до колкото знам).
Нещата с които аз съм експериментирал до тук са изброени по-долу.

Дросера регия с плячка
Неща, които работят и мога да препоръчам:
  1. В чужбина има един тор наречен MaxSea който е отличен, но не се продава в България и въобще в Европа. Ако се сдобиете с него започнете с бледокафяв прозрачен разтвор (125-600 PPM) и коригирайте според ефекта. Прилага се чрез опръскване и чрез поливане с редовно промиване на субстрата.
  2. Тор само с микроелементи в дозировка наполовина спрямо етикета.
  3. Kelpak - работи отлично, но представлява богат на хормони извлек от водорасли а не класически тор, така че се прилага по различен начин (виж етикета).
  4. Osmocote тор със удължено отделяне - има различни варианти като състав и срок на отделяне. Тези с по-дълъг период на отделяне са по-добри а като състав най-добре е да е балансиран. За непентеси Osmocote Pro 5-6 М работи добре а като ориентировъчна стартова дозировка мога да кажа по една гранулка на литър субстрат. За Дрозера регия оптималната дозировка сякаш е между 5 и 10% от дозировката препоръчвана на етикета. Използването на осмокот обаче не винаги дава оптимални резултати защото е трудно да се дозира точно, някои гранулки имат склонността да се изпразват не постепенно а изведнъж, възможно е отделните елементи да са разделени в различни гранули, което прави ефектът по-трудно предвидим и носи някои рискове.
Неща, които също работят, но в крайна сметка аз не използвам:
  1. Суха храна за аквариумни рибки (бети) - работи, но не съм я прилагал дългосрочно поради опасенията ми от високото съдържание на сол, както и това че начина ѝ на прилагане е непрактичен за по-голяма колекция. Поръсва се върху лепкавите листа на росянките. Неусвоените навреме парченца скоро се превръщат в топка мухъл, който застрашава здравето на растението. Друг вариант е хирономуса (blood worms) - по магазините за акваристика го има замразен на кубчета и сушен.
  2. Хищните растения са способни да усвояват и растителна храна. Смес от хлорела, спирулина, пчелен прашец, Келп, деактивирана мая е нещо което измислих сам и работи при росянки, непентеси и сарацении, но също изоставих по практически и финансови причини.

Някои торове за орхидеи и други без съдържание на урея също стават, но аз не съм тествал.

Как се прилагат торовете?

  1. Чрез опръскване на листата
    Работи при всички видове. Когато наторявам чрез листно опръскване аз го правя като използвам пръскалка, която прави много фина мъгла. Всички надземни части на растенията са способни да абсорбират хранителните вещества. Пръска се до момента в който капчиците започнат да се обединяват и търкалят, тогава се спира. Няколко капки попаднали в субстрата няма да навредят, но не накисвайте субстрата с тор. Не е необходимо да се задействат капаните на мухоловките.
  2. Чрез пълнене на каните
    Това работи при видовете, които образуват кани - непентеси, сарацении, хелиамфори, цефалотуси, но аз нямам личен опит с последните два рода.
  3. Чрез поливане
    Това няма нужда от много обяснения освен че разтворът се налива отгоре а не се сипва в паничките. Работи при всички видове. Важното тук е да се внимава да не се прекали. Затова винаги трябва да се използва безопасна концентрация и между поливките с тор да се полива щедро с чиста вода, така че да се отмият от субстрата неусвоените минерали.
  4. Чрез добавяне в субстрата на гранули тор с бавно освобождаване. Основното тук е че е по-добре гранулите да са размесени в субстрата а не поставени на повърхността му. Торът да се добавя след като субстратът е приготвен и разбъркан добре и след добавянето на гранулите да не се бърка много повече за да не се повреди покритието им. Ако покритието на гранулите бъде изтрито, напукано или повредено по друг начин съдържанието им няма да бъде отделено бавно и контролирано а изведнъж, което няма да е въобще добре.

Надявам се, че споделяйки моят опит ще ви помогна да направите вашите хищници по-здрави, силни, красиви и щастливи. Хищните растения са лакоми растения, не забравяйте да ги нахраните!

Автор на текста и снимките: Петър Костов, разсадник Телопеа, 20170920. Редактиран октомври 2020.

 
обратно към всички статии