Разсадник Телопеа - начало

разсадник Телопеа

Екзотични растения, семена и препарати

обратно към всички статии

Обща информация за сарацениите

Сарацениите са хищни растения, произхождащи от Северна Америка. Естествените им местообитания са влажни места, блата, редки борови гори и понякога гористи местности. Растежът им се благоприятства от периодичните горски пожари, които унищожават конкурентната растителност и обогатяват почвата с хранителни вещества. Освен 8 - 9 различни вида сарацении, съществуват многобройни кръстоски, част от които се срещат и в природата, там където местообитанията на различните видове се припоркиват, част създадени изкуствено. Сарацениите са многогодишни тревисти растения образуващи ризом (коренище) и кухи тръбовидни листа, наричани ловилки. Ловилките на всички видове имат удължение под формата на капаче, покриващо ловилката. Единствено при Сарацения пурпуреа капачето не покрива отвора на ловилката. За привличане на плячка сарацениите произвеждат сладък нектар и то доста изобилно. Устройството на вътрешната повърхност на листата - твърди, насочени на долу власинки, следвани от зона с гладка, полирана повърхност, затруднява много бягството на всяко едно насекомо подлъгало се да влезе вътре заради нектара. Освен нектар Sarrracenia minor, Sarracenia leucophylla и Sarracenia psittacina имат полупрозрачни петна в горната част на фуниите си, които от вътре огряни от слънцето приличат на отвори, прозорчета, в които насекомите се блъскат, опитвайки се да излетят от фунията. Така в крайна сметка насекомите често падат в дъното на ловилката, където загиват и биват разградени с помощта на храносмилателни ензими и бактерии. Процесът на хранене при сарацениите си заслужава да бъде видян на живо, да се наблюдава как насекомото често спира, колебае се, сякаш усеща някаква опасност, но често се увлича и продължава да навлиза все по-навътре във фунията е забележително преживяване. Не всички насекоми обаче стават храна за сарацениите. Някой са намерили начин да се устройват и да ловуват в отвора на фуниите - често явление е да видите паяк, изплел пайжината си там. Други дори снасят яйцата си в храносмилателната течност на дъното на фунията, където се развиват и ларвите им. Трети се хранят със самите листа или коренището на растението.

Температурна поносимост на сараценевите

В естествените си местообитания сарацениите се срещат в зони 4 до 8 по USDA. Те са забележително устойчиви и на летните жеги, но имайте предвид, че при отглеждане в контейнер не въздушната температура, а тази на субстрата е критична. При температура на почвата над 40℃ сарацениите прегряват и умират, което означава, че при температура на въздуха около растението над 38℃ трябва да поливате със студена вода, за да запазите корените хладни.
Някои видове Сарацении (Sarracenia purpurea) са напълно годни за целогодишно отглеждане на открито при нашия климат. Естествено не засадени директно в почвата в градината, а в торф или сфагнов мъх. Субстратът не трябва да изсъхва напълно никога, но от друга страна не трябва да допускате растежната точка да е потопена под вода за дълго време. Субстратът трябва да е кисел, беден на минерали и хранителни вещества, лек и добре дрениран, осигуряващ много добър достъп на въздух до корените.

Презимуване

С наближаването на зимата сарацениите постепенно спират да растат. Те запазват листата си и през зимата, но ловилките стават кафеви и изсъхват по краищата. Това е напълно нормално. Някой видове образуват т.нар. зимни листа, филодии, при които фуниевидната част липсва или е силно редуцирана. Сарацениите изискват 3 - 4 месеца зимна почивка при температури под 10℃ и по-кратък фото-период. Дори и през месеците на покой субстратът не трябва да изсъхва напълно.
С покачването на температурите през пролетта сарацениите се събуждат. По това време миналогодишните листа може да се отстранят (освен при S. psittacina, която ги запазва по две години), за да се направи място на новия растеж.

Хранене

При отглеждане на открито става естествено. Изключително интересно за наблюдение. Ако храните сараценията си никога не и давайте месо, а само прясно умъртвени насекоми.

Пресаждане

Ежегодно, обуславя се основно от необходимостта да се подменя субстрата поради разлагането му. С времето торфът се разлага, губейки лекотата и порьозността си, ставайки все по - алкален и натрупвайки варовик и други минерали от водата и в крайна сметка превръщайки се в една задушаваща кал.
Саксиите трябва да са големи, за да позволяват свободен растеж и да дават достатъчна защита през зимата.

Отглеждане на закрито

Не отглеждайте сарацениите си в терариум! Ако нямате възможност да ги гледате на открито, сложете ги поне на перваза на прозореца отвън. Високата въздушна влажност не е толкова критична за тях, колкото изобилието на слънце и свеж въздух, лекият и пропусклив субстрат и зимната почивка на студено.

Покълване на семената

Семената на Сарацениите изискват студена стратификация или третиране с Гиберелинова киселина за оптимално покълване.

Автор: Петър Костов, разсадник Телопеа, 20171020.

 
обратно към всички статии