Разсадник Телопеа - начало

разсадник Телопеа

Екзотични растения, семена и препарати

обратно към всички статии

Наторяване на хищните растения

Дросера бината с плячка Когато се каже хищно растение сред мнозинството хора сякаш има едно мълчаливо разбиране че това са особена порода растения отглеждани от особена порода хора. Трудни, капризни, странни и дори ненормални са само част от епитетите прилагани върху растенията които ядат животни. Догмата гласи, че озовавайки се в почва изключително бедна на хранителни вещества те са еволюирали и развили в допълнение към фотосинтезата приспособления, чрез които да улавят и разграждат животинска плячка чрез което да си набавят необходимите им хранителни вещества. По тази причина, казва се по-нататък, те не трябва в никакъв случай да се торят защото това ще ги убие.
Истина е че на начинаещия е по-лесно и безопасно да се даде инструкция "Не тори!", но това често причинява много страдание на любимите ни месоядни растения. Помислете само - няма място, което да се обитава само и единствено от хищни растения. Винаги и навсякъде наред с тях, в същата почва щастливо живеят и обикновени, не хищни растения, растат, развиват се и нито умират от глад, нито страдат. Тогава защо нашите хищни любимци са развили такива специални приспособления с които да се хранят повече от нормалните си събратя или пък да усвояват един различен източник на храна? Защото това им дава предимство в конкуренцията за оцеляване и населване на дадения биотоп. Ако щете - защото са лакоми! Така погледнато се оказва че техните хранителни нужди всъщност не са по-ниски от тези на обикновените им съседи и че в култивация трябва да бъдат наторявани и подхранвани не по-малко от "нормалните" растения! Важно е също да се разбере, че хищните растения в природата улавят и усвояват много повече храна отколкото имат на разположение при отглеждане в градски условия. Храната им се състои не само от насекоми, но от широка гама органична материя като се започне от невидимия цветен прашец, който полепва по листата на росянките, та се стигне до гризачи и дори малки птички намирани в капаните на непентесите.

Значи за да са здрави и красиви трябва да ги храним и торим, но как трябва да се прави това, след като опитно е установено че поставянето им в нормална почва и наторяването им с обикновен тор светкавично ги убива?
Както и при всички други растения трябва да се стараем да им създадем условия близки до тези в естествената им среда.

Субстрат и вода

Субстратът им наистина не може да бъде обикновена градинска пръст. Това към което са приспособени хищните растения е субстрат, който задържа ниско ниво на хранителните вещества, които биват постоянно отмивани и по-бавно възстановявани от почвената микрофлора и фауна. При отглеждане в саксия обаче става обратното - с времето се натрупват минерални и органични соли в значителни количества. По тази причина освен че трябва да се засадят в беден субстрат, водата която се използва за поливането им трябва да е супер чиста и бедна на разтворени соли. Дестилираната вода е добра, дъждовната вода обикновено също е добра, но чешмяната в повечето случаи трябва да се избягва. За повечето хищници добра е водата в която няма някакви специфични замърсители и която има електропроводимост по-ниска от 50 микросименса на сантиметър (µS/cm). Субстратът също така трябва да е кисел, с ниско pH - между 4.5 и 5.5 е добре, но има и видове, които предпочитат неутрален до леко алкален субстрат. Като основен компонент обикновено се използва чист кисел торф. Добра и екологично отговорна алтернатива са смлените борови кори. Останалите съставки са живият или сушен сфагнов мъх, промития речен пясък и перлитът.

Естествена храна

Най-добрата храна разбира се е естествената - насекоми, мравки, скакалци, паяци и всички подобни подходящи по размер за съответното растение. Избягвайте храна, която растението никога не би могло да хване в природата - като шунка например.

Торове (изкуствена храна)

Има обаче случаи в които няма как да нахраните растението с естествена храна, представете си например един непентес без нито една кана. Или просто намирате за непрактично да ловите скакалци зад блока или да държите кофа с гнили плодове на балкона за да развъждате винени мушици.
Тогава на помощ идват изкуствените или естествени торове. И тук е тънкият момент, защото е важен както състава (не трябва да съдържат урея), така и концентрацията и начинът на прилагане. С торовете рискът да си съсипете растението е реален, така че ако експериментирате на своя глава бъдете внимателни.
При всички случаи трябва да се спазва правилото че 80% от подхранването трябва да бъде листно и не повече от 20% кореново, като кореновото носи много по-голям риск при предозиране.

Какво количество храна трябва да получават растенията?

Естествена храна - по колкото растението може да поеме. Няма опасност да прехраните растението с естествена храна! Всеки вид капан си има определен капацитет. Росянката има определен брой лепкави власинки, Сараценията има определена вместимост на ловилката. Налепете целите листа на росянката с мухи, напълнете догоре фуниите на Сараценията със скакалци и те ще ви се отблагодарят с още по-големи и шарени листа.
Когато започнете да допълвате каните на непентесите ще забележете колко бързо растенията изпиват разтвора. Самите растения секретират течност в каните, но в природата дъждът и кондензиращата влага в последствие също ги допълват. Така че принципът при непентесите е да поддържате каните постоянно пълни горе-долу до средата. При сарацениите е по-различно - с изключение на сарацения пурпурея, останалите видове не поддържат видимо количество течност във фуниите си, а капачето до голяма степен ги предпазва от попадането на дъждовна вода. Въпреки това реагират добре на допълване с тор и го усвояват бързо. При тях принципът е да се пълнят дотолкова че фуниите да не се обръщат, да могат да стоят прави, ако ги препълните натежават твърде много и клюмват.
С торовете е различно - има опасност да прехраните растението или по-лошо да наситите субстрата с хранителни вещества, което може да причини развитие на алги и дори да отрови корените.
На снимката по-горе виждате една добре нахранена Дросера бината. За този улов аз нямам заслуга, сама си ги е уловила, но когато сезонът не е толкова добър се налага аз да я храня. Стомахът на една сарацения А това вляво е съдържанието на една фуния на Сарацения, в края на лятото всички са натъпкани догоре с плячка.

Кога и колко често трябва да се подхранва и тори?

Винаги когато растението е способно да усвои храната. Това лесно си личи при росянките и дрозофилумите - листата им са покрити с роса, готови да уловят плячка. За всички видове важи правилото, че се торят само растения, които не са в покой а в активен растеж и които са не са болни. Когато използвате естествена храна би трябвало да осигурите постоянен поток. Когато торите в повечето случаи ежеседмичното листно приложение през периода на вегетация е адекватно, като честотата може да се увеличи или намали в зависимост от състоянието и нуждите на растението.
Не пренебрегвайте подхранването в края на лятото и есента преди настъпването на покоя, защото това е времето през което растенията трябва да натрупат достатъчно хранителни вещества за да преживеят успешно зимата (също като мечките). Рано напролет също е сезон на обилно хранене, което трябва да поддържа интензивния растеж. През лятото ако имат достъп до естествена храна торенето може да се прави по-рядко.

Други фактори за оптимално хранене

Наред с физическото наличие на хранителни вещества има още един критично важен фактор, който често не се разбира и пренебрегва. Това е наличието на достатъчно кислород в зоната на корените. Кислородът е критично важен и без него транспортът на хранителни вещества от субстрата в корените е невъзможен. В естествените си местообитания много хищни растения живеят при високи нива на водата, понякога част или цялата коренова система е потопена, но благодарение на различни фактори винаги има приток на свежа вода, а с нея и на кислород. В култивация, обратно на това растенията най-често се отглеждат в напълно застояла вода, което скоро води до развиване на анаеробни условия в субстрата и от там лошо хранене и лошо здраве на растенията. Освен за усвояването на хранителните вещества кислородът е изискуем и за самия процес на дишане, както и за синтеза на множество вещества в тъканите.
Адекватната светлина като сила и качество е друг жизнено важен фактор. Спектърът ѝ трябва да бъде пълен, вкл. УВ лъчи.

Възможни торове

Варианти за торене има много, но специализиран комерсиален тор за хищни растения не съществува (до колкото знам).
Нещата с които аз съм експериментирал до тук са изброени по-долу.

Дросера регия с плячка
Неща, които работят и мога да препоръчам:
  1. В чужбина има един тор наречен MaxSea който е отличен, но не се продава в България.
  2. Тор само с микроелементи
  3. Kelpak - работи добре, но представлява богат на хормони извлек от водорасли а не точно храна, така че е неподходящ за редовно приложение. Освен това не е лесно човек да се сдобие с малки количества от него.
Неща, които работят, но не бих препоръчал
  1. Osmocote тор със удължено отделяне - не съм доволен от резултатите, невъзможно е да се дозира точно и ефектът е непредвидим, лесно е да се прекали, което води най-малкото до израждане на растенията. Но има и хора, които са доволни от резултатите.
  2. Храна за аквариумни рибки (бети) - работи, но не съм я прилагал дългосрочно поради опасенията ми от високото съдържание на сол, както и това че начина ѝ на прилагане е непрактичен за по-голяма колекция. Поръсва се върху лепкавите листа на росянките. Неусвоените навреме парченца скоро се превръщат в топка мухъл, който застрашава здравето на растението.
  3. Хищните растения са способни да усвояват и растителна храна. Смес от хлорела, спирулина, пчелен прашец, Келп, деактивирана мая е нещо което измислих сам и работи при росянки, непентеси и сарацении, но също изоставих по практически и финансови причини.

Твърди се че някои торове за орхидеи също стават, но аз не съм тествал.

Рецептата, която сам си разработих

След две години експерименти, въз основата на два вносни комерсиални препарата аз разработих един собствен тор, който дава отлични резултати. За първи път от 15 години насам откак имам непентеси мога да се похваля с растения целогодишно отрупани с кани, въпреки като цяло неподходящите условия за отглеждане. При мен нито влажността им е достатъчна, нито светлината и температурите напълно адекватни, но оказва се с адекватно хранене имам непентеси с кани на всяко листо! Дори и нововкоренени непентеси започват да правят кани още с първите нови листа. Ползвам го и при росянките, пингуикулите, сарацениите, дионеите, утрикулариите и дрозофилумите също с отлични резултати. Подходящ е за листно подхранване чрез опръскване и за пълнене на каните.
Този тор за хищни растения можете да закупите от мен тук.

Как се прилагат торовете?

  1. Чрез опръскване на листата
    Това е предпочитания метод. Работи при всички видове. Когато наторявам чрез листно опръскване аз го правя като използвам пръскалка, която прави много фина мъгла. Всички надземни части на растенията са способни да абсорбират хранителните вещества. Пръска се до момента в който капчиците започнат да се обединяват и търкалят, тогава се спира. Няколко капки попаднали в субстрата няма да навредят, но не накисвайте субстрата с тор. Не е необходимо да се задействат капаните на мухоловките.
  2. Чрез пълнене на каните
    Това работи при видовете, които образуват кани - непентеси, сарацении, хелиамфори, цефалотуси, но аз нямам личен опит с последните два рода.
  3. Чрез поливане
    Това няма нужда от много обяснения освен че разтворът се налива отгоре а не се сипва в паничките. Работи при всички видове. Важното тук е да се внимава да не се прекали. Затова винаги трябва да се използва безопасна концентрация и между поливките с тор да се полива щедро с чиста вода, така че да се отмият от субстрата неусвоените минерали.

Надявам се, че споделяйки моят опит ще ви помогна да направите вашите хищници по-здрави, силни, красиви и щастливи. Хищните растения са лакоми растения, не забравяйте да ги нахраните!

Автор на текста и снимките: Петър Костов, разсадник Телопеа, 20170920.

 
обратно към всички статии