Разсадник Телопеа - начало

разсадник Телопеа

Екзотични растения, семена и препарати

обратно към всички статии

Наторяване на хищните растения

Дросера бината с плячка Когато се каже хищно растение сред мнозинството хора сякаш има едно мълчаливо разбиране че това са особена порода растения отглеждани от особена порода хора. Трудни, капризни, странни и дори ненормални са само част от епитетите прилагани върху растенията които ядат животни. Догмата гласи, че озовавайки се в почва изключително бедна на хранителни вещества те са еволюирали и развили приспособления, чрез които да улавят и разграждат насекоми чрез което да си набавят необходимите им хранителни вещества. По тази причина, казва се по-нататък, те не трябва в никакъв случай да се торят защото това ще ги убие, освен това изискват специална почва и специална вода за поливане. Твърди се също, че те все пак са растения и като такива имат способността да фотосинтезират и по този начин да си набавят всички необходими хранителни вещества и да живеят щастливо дори и без подхранване или наторяване. Това обаче не е съвсем вярно и макар сред хората в това хоби да е известно че има някои подходящи торове и че в определени случаи може и е добре да се тори, опитите в това отношение са много плахи и несигурни. И така хищните растения в култивация са едни от най-тормозените, зле отглеждани и неразбрани растения, измъчвани и в масовия случай обречени на бавна смърт.
Истина е, че като цяло хищните растения обитават места с бедни почви, истина е че чрез улавянето на насекоми те допълват диетата си а и това че също като нормалните растения могат да фотосинтезират. Истина е и че на начинаещия е по-лесно и безопасно да се даде инструкция "Не тори!". Но помислете само - няма място, което да се обитава само и единствено от хищни растения. Винаги и навсякъде наред с тях, в същата почва щастливо живеят и обикновени, не хищни растения, растат, развиват се и нито умират от глад, нито страдат. Тогава защо нашите хищни любимци са развили такива специални приспособления с които да се хранят повече от нормалните си събратя? Защото имат нужда от допълнителна храна, защото това им дава предимство в конкуренцията за оцеляване и населване на дадения биотоп. Ако щете - защото са лакоми! Така погледнато се оказва че техните хранителни нужди са всъщност по-високи от тези на обикновените им съседи и че в култивация трябва да бъдат наторявани и подхранвани не по-малко от "нормалните" растения! Важно е също да се разбере, че хищните растения в природата улавят и усвояват много повече храна отколкото имат на разположение при отглеждане в градски условия. Храната им се състои не само от насекоми, но от широка гама органична материя като се започне от невидимия цветен прашец, който полепва по листата на росянките, та се стигне до гризачи и дори малки птички намирани в капаните на непентесите.

Значи за да са здрави и красиви трябва да ги храним и торим, но как трябва да се прави това обаче, след като опитно е установено че поставянето им в нормална почва и наторяването им с обикновен тор светкавично ги убива?
Както и при всички други растения трябва да се стараем да им създадем условия близки до тези в естествената им среда. Субстратът им наистина не може да бъде обикновена градинска пръст. Това към което са приспособени хищните растения е субстрат, който задържа ниско ниво на хранителните вещества, които биват постоянно отмивани и по-бавно възстановявани от почвената микрофлора и фауна. При отглеждане в саксия обаче става обратното - с времето се натрупват минерални и органични соли в значителни количества. По тази причина освен че трябва да се засадят в беден субстрат, водата която се използва за поливането им трябва да е супер чиста и бедна на разтворени соли. Дестилираната вода е добра, дъждовната вода обикновено също е добра, но чешмяната в повечето случаи трябва да се избягва. За повечето хищници добра е водата в която няма някакви специфични замърсители и която има електропроводимост по-ниска от 50 микросименса на сантиметър. Субстратът също така трябва да е кисел, с ниско pH - между 4.5 и 5.5 е добре, но има и видове, които предпочитат неутрален до леко алкален субстрат. Като основен компонент обикновено се използва чист кисел торф. Добра и екологично отговорна алтернатива са смлените борови кори. Останалите съставки са живият или сушен сфагнов мъх, промития речен пясък и перлитът.
И така почвата им е наистина бедна, корените им са свикнали с това и наистина лесно се натравят при високи нива на някои соли. Фотосинтезата осигурява голяма част от енергията нужна на растенията, но има вещества, които те задължително трябва да си набавят от околната среда и без които не могат да се развиват нормално. И понеже не са в природата, а в нашата човешка среда, която за тях е пустиня, то ние трябва да ги храним.

Най-добрата храна разбира се е естествената - насекоми, мравки, скакалци, паяци и всички подобни подходящи по размер за съответното растение.
По колко? По колкото растението може да поеме. Няма опасност да го прехраните! Всеки вид капан си има определен капацитет. Росянката има определен брой лепкави власинки, Сараценията има определена вместимост на ловилката. Налепете целите листа на росянката с мухи, напълнете догоре фуниите на Сараценията със скакалци и те ще ви се отблагодарят с още по-големи и шарени листа. Напълно погрешно е да се мисли че хищните растения правят по-големи и по-ярко оцветени ловилки когато са по-гладни. Напротив, строежът на тези не прости структури изисква много материал и енергия, т.е. много храна!
На снимката по-горе виждате една добре нахранена Дросера бината. За този улов аз нямам заслуга, сама си ги е уловила, но когато сезонът не е толкова добър се налага аз да я храня. Стомахът на една сарацения А това вляво е съдържанието на една фуния на Сарацения, в края на лятото всички са натъпкани догоре с плячка.

Има обаче случаи в които няма как да нахраните растението с естествена храна, представете си например един непентес без нито една кана. Или просто намирате за непрактично да ловите скакалци зад блока или да държите кофа с гнили плодове на балкона за да развъждате винени мушици ;)
Тогава на помощ идват изкуствените или естествени торове. И тук е тънкият момент, защото е важен както състава (не трябва да съдържат урея), така и концентрацията и начинът на прилагане. С торовете рискът да си съсипете растението е реален, така че ако експериментирате на своя глава бъдете внимателни.
При всички случаи трябва да се спазва правилото че 80% от подхранването трябва да бъде листно и не повече от 20% кореново, като кореновото носи много по-голям риск при предозиране.

Кога трябва да се храни и тори? Когато растението е способно да усвои храната. Това лесно си личи при росянките и дрозофилумите - листата им са покрити с роса, готови да уловят плячка. Когато започнете да допълвате каните на непентесите ще забележете колко бързо растенията изпиват разтвора. Самите растения секретират течност в каните, но в природата дъждът и кондензиращата влага също ги допълват. Така че принципът при непентесите е да поддържате каните постоянно пълни горе-долу до средата. При сарацениите е по-различно - с изключение на сарацения пурпурея, останалите видове не поддържат видимо количество течност във фуниите си, а капачето до голяма степен ги предпазва от попадането на дъждовна вода. Въпреки това реагират добре на допълване с тор и го усвояват бързо. При тях принципът е да се пълнят дотолкова че фуниите да не се обръщат, да могат да стоят прави, ако ги препълните натежават твърде много и клюмват. За всички видове важи правилото, че се торят само растения, които не са в покой а в активен растеж и които са не са болни. В повечето случаи ежеседмичното листно торене през периода на вегетация е адекватно, като честотата може да се увеличи или намали в зависимост от състоянието и нуждите на растението. Не пренебрегвайте подхранването в края на лятото и есента преди настъпването на покоя, защото това е времето през което растенията трябва да натрупат достатъчно хранителни вещества за да преживеят успешно зимата. Рано напролет също е сезон на обилно хранене, което трябва да поддържа интензивния растеж. През лятото ако имат достъп до естествена храна торенето може да се прави по-рядко.

Варианти за торене има много, но специализиран комерсиален тор за хищни растения не съществува (до колкото знам).
Нещата с които аз съм експериментирал до тук са:

Дросера регия с плячка
  1. Osmocote тор със удължено отделяне - не съм доволен от резултатите, невъзможно е да се дозира точно и ефектът е непредвидим, лесно е да се прекали, което води най-малкото до израждане на растенията. Но има и хора, които са доволни от резултатите.
  2. Храна за аквариумни рибки (бети) - работи, но не съм я прилагал дългосрочно поради опасенията ми от високото съдържание на сол, както и това че начина ѝ на прилагане е непрактичен за по-голяма колекция. Поръсва се върху лепкавите листа на росянките. Неусвоените навреме парченца скоро се превръщат в топка мухъл, който застрашава здравето на растението.
  3. Хищните растения са способни да усвояват и растителна храна. Смес от хлорела, спирулина, пчелен прашец, Келп, деактивирана мая е нещо което измислих сам и работи при росянки, непентеси и сарацении, но също изоставих по практически и финансови причини.
  4. Kelpak - работи добре, но представлява богат на хормони извлек от водорасли а не точно храна, така че е неподходящ за редовно приложение. Освен това не е лесно човек да се сдобие с малки количества от него.
  5. В чужбина има един тор наречен MaxSea който е отличен, но не се продава в България. Ползва се в концентрация 0.5 гр./л.
  6. Твърди се че някои торове за орхидеи също стават, но аз не съм тествал.
  7. След две години експерименти, въз основата на два вносни комерсиални препарата аз разработих един собствен тор, който дава отлични резултати. За първи път от 15 години насам откак имам непентеси мога да се похваля с растения целогодишно отрупани с кани, въпреки като цяло неподходящите условия за отглеждане. При мен нито влажността им е достатъчна, нито светлината и температурите напълно адекватни, но оказва се с адекватно хранене имам непентеси с кани на всяко листо! Дори и нововкоренени непентеси започват да правят кани още с първите нови листа. Ползвам го и при росянките, пингуикулите, сарацениите, дионеите, утрикулариите и дрозофилумите също с отлични резултати. Подходящ е само за листно подхранване чрез опръскване и за пълнене на каните. За кореново подхранване в този си състав и концентрация е прекалено силен, затова там ползвам само един от компонентите и в по-ниска концентрация.
    Този тор за хищни растения можете да закупите от мен тук.

Хищните растения са лакоми растения, не забравяйте да ги нахраните!

Автор на текста и снимките: Петър Костов, разсадник Телопеа, 20170920.

 
обратно към всички статии